logo
 
?

казино карат

Новият роман на Александър Секулов „Скитникът и синовете” е книга, в която е постигнат чудесен синхрон между концептуалност, сюжетна динамика, стил на разказване и оформление. Тя може да бъде прочетена, разбира се, и само като държащо читателя в напрежение морско приключение, а дори и само като доказателство за красотата на думите. Бащи и синове, поколения с различни идеали, ценности, с различна способност за общуване, мъже, у които мъжкото не просто определя пола, сдържани външно, но дълбоки вътрешно – това са едни от героите, с които читателят се среща в книгата.

Той изследва междучовешки отношения, прави го и деликатно, и рязко, твърдо, по мъжки.

Има и други – любопитни, непокорни, нежелаещи да говорят език отпреди, съпротивляващи се да бъдат подчинявани, изобретателни, умни.

Цял един свят, изпълнен с приключения, но и с вътрешни „битки”. Започвам с нещо конкретно – хората, които те познават по-отблизо ще открият в книгата автобиографичен момент, себе си ли изследваш всъщност?

Неизбежно е, не познавам света извън собствения си опит и сетивност.

Но и никой не се интересува от формата на луковицата, скрита в калта, нали?

Всички са втренчени в цветето, изникнало над земята.

От този ъгъл погледнато, близките приятели често могат да са къртици, слепи кучета, които виждат само луковицата и ако са гладни, могат да я изгризат, без да видят разцъфналото над повърхността.

Все повече вярвам, че единствената цялост, която един автор може да постигне, е в книгите.

В живота извън кориците той е фрагментарен, често пъти житейски смешен.

Книгите за пишещите са пръстените по житейските им стебла.

Живеем в малка държава, познаваме се, омръзнали сме си и чрез личностното си присъствие нерядко пречим на книгите си.